Дереализация

 

     Дереализацията е често срещано явление при хората, преминаващи през тревожни състояния.  Използвам думата преминаващи, защото вярвам, че тревожното състояние е път към цялостна характерова и личностна промяна към по-добро! Стресът, напрежението, високите цели, травмите в детска възраст са едни от основните неща, които спомагат за отключването на тези състояния - тревожност, паник атаки, дереализация и тнт.


 Първоначално може би всеки, които се е сблъсквал с тези състояния, си е мислел, че нещата, които се проявяват и случват са следствие на физиологично заболяване. Но след множество прегледи при кардиолози, невролози, ендокринолози, знахарки , баячки се установява, че проблемът е на психично ниво.

 Появяват се различни усещания мравучкане, изтръпване, болки в сърцето, гърдите, главата, симптоми типични за тревожния човек, и всичките тези нови усещания преминават на моменти в   едно размито и утопично състояние, в което реалността не е същата, каквато сме свикнали, да я виждаме усещаме, приемаме - дереализация.

  Дереализацията е усещане за замаяност, унесеност, сънливост. Дереализацията е сблъсък между външната - обективна реалност и субективните- лични възприятия. Усещането за замайване, залитане, падане, кара човека да се чувства все едно всеки момент ще полудее или по-лошо, че ще даде Богу Дух!.
   Дереализацията е знак на фокусирането и живеенето се е случвало само и единствено през ума.  Тя е показва по свой начин, че доста време сме пренебрегвали желания, усещания, мечти и сме ги дарявали  в името на рационалното, в името на това, което вижда само праволинейният ни ум.  Но колкото и  интелект да има в този ум, той не е достатъчен за да компенсира другите усещания преминаващи през сърцето, душата, докосването и доверието.  Умът, заедно със страхът свиват до такава степен зоната ни на комфорт, че един ден се събуждаме и виждаме, че благодарение на тях ние е трудно дори да излизаме от стаята си - агорафобия.
   Идва момента на равносметката, при която осъзнаваме, че робуването на умът и страхът, които уж ни  носят сигурност, всъщност ограбат целия ни живот. Дереализацията идва да ни покажа, че от контрола, който си налагаме има нужда, но в разумни, здрави и умерени граници, когато контрола прерасне в свръх-контрол тогава, дереализацията ни вкарва отново в онова трансово-будно състояния, в което хем сме тук, хем ни няма. Когато сме в дереализация буквално всичко се размазва около нас - образите, картините, лицата. За мен дереализацията е едно естествено будно трансово състояние, което се случва поради страхът от заявяване.
 Постоянното пренебрегване на личността ни, недоверието, липсата на време за нас самите, са само част от нещата, които провокират дереализация ! Но като всички нормални хора, влизаме в борба със случващото се, тогава дереализацията става още по-силна и продължителна. Използваме план Б- бягство, ефектът е абсолютно същият. Както сами знаем обаче" Проблемът е проблем, докато го възприемаме за такъв". Нещата се променят, ние се променяме, следователно и отношението ни към това, което ни се случва ще бъда в наша полза, да се промени!
Дереализацията подсказва, че е време за ново начало. Начало, в което ще има и контрол, но той ще бъде примесен и с доверие към нас самите, живота ни, случващото ни се.

Погледнем от другата страна - за това, замаяно и отнесено състояние, което се случва. Доста хора дават солидни суми, а вие получавате нещо съвсем безплатно и по естествен начин. Благодарете му!

    Всичко се върти, ще падна!!! Помощ! Полудявам, защото всичко е размазано!
Когато се появят такива мисли в главата ви, си припомнете детството, толкова ли е било трудно, да паднете, да се понесете по течението, да се засмеете докато сте долу и после отново да се изправите. Нима толкова голяма важност ви придават годините, на който сте, че не можете да го направите.
Щом не можете! Щом ви е трудно! Тогава може да разберете, колкото голямо и излишно значение отдавате на другите и вашето Его. Его, което толкова дълго е избягвало провала, че сега дори не знае, какво е успехът. Дереализацията е дошла да си позволите, да падате, да ставате, тя е дошла за да ви подтикне,да излезнете от черупката си.

Дереализацията е дошла вследствие на високия ви перфекционизъм и взискателност, които сте си налагали толкова време. Тя ви подсказва, че в онази малка локвичка, в  която пребивавате, ви е отесняла и време да се осмелите, да направите първата крачка в бурната река на живота. Да приемете провалът, но и да вкусите успеха! Да си позволите, да паднете и да бъдете долу, защото когато сте долу, от там най-добре се вижда верния път нагоре!


Техники за само помощ при дереализация.

  Едно от най-важните неща е дишането.
Докато сте вкъщи можете сами да започнете да си създавате дереализация. Лягате или сядате удобно и започвате да дишате, като дихателни техники можете да използвате квадратна пранаяма.
 Изпълнява се по следния начин:
3 секунди вдишване, 3 секунди - задържане, 3 секунди издишване, 3 секунди - задържане. Това дишане въвежда въглероден двуокис в организма и предизвиква усещането, също, както при дереализацията. Дишайте така 10-30 минути. Започнете първоначално с 10 мин, и всеки ден увеличавайте.

Докато дишате по този начин и усещане симптоми подобни на дереализация, можете да започнте да променяте отношението си към тях. Това разбира се няма да стане за един ден! Но всяко едно промяна, започва все от някъде. Позволете си да се доверите!  Когато мислите, че  полудявате, позволете си да бъдете луди, не е зле да си луд -  топла храна, чисто бяло облекло, внимание:) Позволете си го! Заливайте всичко, което ви се случва с доверие. Доверете се на себе си и онова по висше същество, което ви е пратило тук, което ви е закриляло, толкова време. Доверете се на безсмъртния Бог, по чиито образ сте създадени и вие! Доверете се!


Квадратното дишане, нека след това да премине към дълбоко коремно дишане. Дишане, при което въздухът отива в корема. Дишайте така  15-20 мин! Усетете спокойствието, което се разнася, когато си позволявате, да искате вашата вече любима дереализация.

Като визуализации можете да си представя, че се разхождате в планината. Движите се вашият обичаен маршрут, ходите по така познатите ви пътеки. Всичко е красиво, но някак си е еднотипно, познато, повтарящо се. Тогава си представете, че ви обгръща мъгла, гъста, непрогледна мъгла. Не виждате на един метър пред себе си! Сам сте, няма на кой да разчитате! Започнете с бавни крачки, да вървите напред! Някъде може, да паднете, да станете! Позволете си да се доверите на вашият вътрешен пътеводител! Усетете, че колкото повече се доверявате, толкова повече мъглата става по-рехава и по-ефирна. Продължавайте да вървите! Усетете и вижте как през мъглата, се прокрадват първите слънчеви лъчи. Усетете топлината, която те внасят в тялото и душата ви! Усетете, колко приятно е човек, да не знае, че знае на къде отива. Когато продължите вижте, как плахите слънчеви лъчи, се разпръскват все повече и повече и прерастват в едно голямо слънце. Слънце, което осветява душата ви! Огледайте се наоколо, вижте, че се намирате на красива, планинска, зелена поляна, на която никога не сте били. Усетете мириса на цветята и билките, чуйте песента на птици около вас. Благодарете на себе си и на вашата мъгла, защото ако не беше тя, никога нямаше видите, тези нови красоти кътче, от вашето съзнание!

 Медитацията - в медитацията се губи контрола, губи се всичко познато, тогава няма ум, няма тяло, има само свободно съзнание. Като за начало, може да се слушат записи на йога-нидра. В последствие може да се прави само чиста медитация.

  Спортът е важен, за преобразуването на дереализацията в доверие.Спорта изразходва адреналиновите депа и  в същото време създава усещания за замайване, задъхване, запъхтяване. Когато вече сте се доверили и сте започнали да практикувате предишните техниките вкъщи, започнете да се провокирате, чрез спорта - тичайте, скачайте, удряйте. Позволявайте да ви се случва всичко, онова от което преди сте бягали и вижте, че то всъщност не е толкова страшно. Обикнете това, което ви се случва, то е мотив за промяна към по-добро в живота ви.

  Като упражнение, в подходяща обстановка също можете да прави следното:
Ставате, завъртате се 15 пъти в едната посока и 15 пъти в другата и падате на нещо меко. Позволете си да бъдете там долу! Иронизирайте случващото ви се, разсмейте се даже. Кажете си нещо абсурдно: " Е много е готино да падам и да се въртя, като малката, любима муха на джужето Ръкспин". Смехът лекува, надсмейте се над себе си.

  Като вече прилагате всичко, до тук, отидете на някое оживено място и умишлено припаднете.
Направете, това, от което ви е било толкова много страх, припаднете пред ВАЖНИТЕ ХОРА, позволи ли сте си да си, да бъдете долу. Почувствайте колко е освобождаващо и забавно на моменти, да сте долу, да падате, да ставате, да живеете. Ако ви обградят хора, кажете им, че не сте закусвали и явно ви е паднало кръвното.

  Дереализацията учи и променя самите вас и вашият живот.
Животът ви  започвате, да ставате все по-силен и по-смилен. Вече сте човек, който върви по пътя на провала, но е здраво крачи и по пътя към успеха, защото живота е бинарен: стах и смелост, мъж и жена, черно и бяло.
Странно как,  че когато си позволите, да бъдете замаян, отнесен, унесен, тогава няма дереализация, тогава тя се заменя в доверие. Доверие, от което сте има ли нужда, но явно мъглата е била онази вълшебница, която ви е накарала да го проявите.


Използвана литература:
Психология на смелостта - Орлин Баев